Какви са немските родители

Когато попаднах на детска площадка в Берлин за първи път, направо откачих, пише Сара Зески в Time.
Всички родители се бяха скупчили заедно, пиеха кафе и не обръщаха внимание на децата си, които се бяха провесили от един дървен дракон на 6 метра височина над един пясъчник. Къде са меките настилки? Къде са предупрежденията за опасност? Къде са адвокатите за телесните повреди?

„Ахтунг! Найн!“, крещях с лошия си немски. И децата, и родителите ме игнорираха.

Противно на стереотипите повечето немски родители, с които се запознах, са обратното на „строги“. Те отдават голямо значение на независимостта и отговорността. Онези родители в парка не пренебрегваха децата си; просто им имаха доверие. Берлин няма нужда от движение „За свободно отглеждане на децата“, защото това е нормата.

Снимка: Guliver / iStock

Ето няколко изненадващи неща, които правят родителите в Берлин:

Не бързат с четенето. Детските градини в Берлин, известни като „kitas“, не наблягат на учебните занимания. Всъщност, учителите и другите родители ме разубедиха да уча детето си да чете. Обясниха ми, че това е нещо специално, което е редно децата да научат заедно, когато започнат училище. Детската градина е за игри и социално обучение. Дори в първи клас академичните занимания не са много на преден план. В нашето училище се учи половин ден, в който има две (две!) излизания навън.

Но не си мислете, че липсата на напрежение в този подход означава лошо образование: според оценка на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие от 2012 г. децата в Германия на 15-годишна възраст се справят много над средното международно ниво с четене, математика и природни науки, докато техните много „по-натискани“ американски връстници изостават.

Окуражават децата да си играят с огън. Вкъщи дойде една бележка заедно с екзалтираната ми второкласничка. Правят проект за огъня. Ще ѝ позволя ли да пали свещи и да прави експерименти с кибрит? Заедно запалихме свещи и изгорихме няколко неща, безопасно. Мина чудесно. И все пак тя беше единственото дете, чиито родители не му разрешиха да пуска фойерверки на Нова година.

Позволяват на децата си да правят почти всичко сами. Повечето деца в началните класове ходят на училище и из квартала сами. Някои даже ползват метрото сами. Разбира се, че немските родители са загрижени за безопасността, но обикновено се концентрират върху трафика, не върху отвличанията. Изглежда фактите са на тяхна страна.

Отвличанията от непознати са изключителна рядкост; в цяла Америка те са само 115 за година според скорошно проучване на Департамента по правосъдие. Разходките без родителски надзор, или така нареченото независимо придвижване, както му казват учените, е хубаво за децата.

Снимка: Guliver / iStock

Празнуват, когато започва училището. Един мой приятел от Берлин веднъж ми разказа, че трите най-съществени събития са Einschulung (започване на първи клас), Jugendweihe (навършването на 14-годишна възраст) и сватбата. В Берлин тръгването в първи клас е огромен празник в училището – в събота! – когато получаваш Zuckertute – гигантска фуния, пълна с всякакви неща: от моливи през часовници до лакомства. След това има друг купон с приятелите и семейството. Започването на училище е нещо, което децата очакват с нетърпение с години. Това показва ентусиазъм за учене и осъзнаване на голямата житейска промяна.

Jugendweihe се празнува, когато детето навърши 14. Включва подобна церемония, парти и подаръци, с цел да се отбележи следващата фаза на порастването. Предвид целият негативизъм, който се стоварва върху младежите, има какво да се научи от подобен начин на празнуване на порастването.

Извеждат децата всеки ден. Според немската поговорка „Няма такова нещо като лошо време, има неподходящо облекло.“ Важността на времето, прекарано навън, се популяризира в училище и в детската градина. Това се вижда и от наличието на безброй детски площадки в Берлин. Няма значение колко студено и сиво стане навън, а в Берлин си застудява доста, родителите опаковат децата и ги извеждат в парка или пък ги пускат да се разходят сами.

Снимка: Guliver / iStock

Което ме връща пак към онзи дракон – откакто се преместих тук, се опитвам да усвоя малко от берлинското поведение, и мога да кажа, че 8-годишното ми дете се катери по целия дракон. Но все пак се притеснявам да я пусна да се разхожда сама в нашия много натоварен квартал.

Направих малка крачка. Пускам я до пекарната. Тя се намира надолу по стълбите през една врата. Когато отиде за първи път, се прибра сияеща и гордо ми връчи кифличките, които беше купила съвсем сама.

Реших да не ѝ казвам, че американската майка беше на балкона и я гледаше през цялото време.